Задължени по ЗМИП ли са „малките“ инвестиционни фондове и лицата, които ги управляват?

Въпросът се базира на измененията на ЗМИП от 28.05.2019 г., с които беше стеснен обхватът на две групи задължени лица:

• По т. 9 – задължени са вече не всички колективни инвестиционни схеми и други предприятия за колективно инвестиране, а само тези от тях, които са получили лиценз и разрешение при условията и по реда на ЗДКИСДПКИ;
• По т. 10 – задължени са вече не всички лица, управляващи алтернативни инвестиционни фондове, а само тези, които са получили лиценз при условията и по реда на ЗДКИСДПКИ.

Колкото до ЛУАИФ, тези от тях, които управляват АИФ под праговете по чл. 197 ЗДКИСДПКИ (т.нар. „малки“ АИФ), не подлежат на лицензиране съгласно закона, а единствено на регистрация в КФН. Т.е. и те остават извън обхвата на т. 10.

От текста на българския ЗМИП излиза, че „малките“ алтернативни инвестиционни фондове и лицата, които ги управляват, не би следвало да се приемат за задължени лица от надзорния си орган по ЗМИП – КФН.

Разбира се няма как анализът на този въпрос да мине без справка в Четвъртата и Петата директиви за мерките срещу изпиране на пари. В Четвъртата директива като задължени лица са посочени финансовите институции. В дефиницията на последните директивата включва и предприятията за колективно инвестиране, които „търгуват своите дялове или акции“. Какво означава това? Цитираният преводът на текста на български език определено поставя трудна задача пред всеки, който иска да го тълкува.

Справката във версията на английски език обаче хвърля светлина. Виждаме, че става дума за „a collective investment undertaking marketing its units or shares“. Понятието „marketing“, което в българския ЗДКИСДПКИ се превежда като „предлагане“ е значително по-ясно и добре развито както в закона, така и в европейското разбиране за АИФ. Става ясно, че Директивата посочва като задължени лица само тези АИФ, които осъществяват „marketing“. А тези от тях, които разчитат на „premarketing“ или “reverse solicitation”? По всичко изглежда, че Директивата ги оставя извън обхвата си.

И така, от текста на българския закон по доста категоричен начин следва, че малките АИФ и лицата, които ги управляват, не са задължени лица по ЗМИП. Отговаря ли това на Четвърта директива? Отговорът на този въпрос е по-лесен за АИФ, които не осъществяват маркетинг. Повече неяснота има за „маркетиращите“ АИФ.

И все пак, тази неяснота може да се реши по-скоро със законово изменение. Докато такова изменение бъде извършено обаче, едно нещо изглежда ясно: не трябва определени лица да бъдат включвани в обхвата на режима противно на законовата разпоредба, само за да играем на сигурно.